:20:00
Дори директора на затвора се успокои
:20:03
Те обикаляха около мен, шепнейки
"Жената шпионка е мъртва"
:20:07
Но гордостта в сърцето ми...
:20:10
...не ме оставяше да умра
:20:16
Ти каза, че животът е също така и борба,
борба да не умреш
:20:26
Давам ти това цвете...
:20:34
...защото ти предстои отмъщение другарко
:21:05
Боже господи!
:21:06
Не би трябвало да си навън толкова късно!
:21:14
Питах за теб в Нарузе
:21:29
Ти луд ли си?
:21:31
Не искам всеки втори да започне
да се отбива вкъщи
:21:40
Добре. Ще се видим утре
:21:50
Как си успяла да се промениш толкова??
:21:53
Това не си ти!
:21:57
Не може ли да започнем отначало?