:13:03
Хайде, сър.
:13:13
Здравей. Аз съм генерал Замир.
- Да.
:13:16
Пред вас положи клетва моята част,
когато се присъединих към Мосад.
:13:21
Не те помня, но помня баща ти,
разбира се.
:13:36
Авнер. Мина толкова...
- 2 години откакто работех за вас.
:13:41
Да, помня. Седни, моля.
:13:45
Харари, генерал Мудаф,
генерал Яриф...
:13:52
Как си, как е баща ти?
- Добре, благодаря.
:13:57
Кафе? Радвам се да те видя отново.
- Седни.
:14:05
Шефът на Мосад, 2-ма генерали и
министър-председателят! Явно е важно.
:14:12
Налице е нещо ново.
Нападението в Мюнхен промени всичко.
:14:18
Искаме да те помолим да приемеш
една мисия.
:14:22
Много важна мисия. Ще трябва
да напуснеш страната и семейството си.
:14:26
Може би за години.
- Опасно е.
:14:30
Не можеш да я обсъждаш с никого,
дори и със съпругата си.
:14:37
Сега трябва да кажеш нещо.
- Имаш ли въпроси?
:14:44
Явно няма да охранявам
туристи при полетите на "Ел Ал".
:14:50
Нямаш ли въпроси? Нали
ти споменахме колко ще е опасно?
:14:55
Сестра ми почина във вторник.
- Съжалявам.
:14:58
Рак.
Заради това не можах да отида