:27:00
...и времето си минава...
:27:11
...а влакът продължава...
:27:17
...към Сан Антонио...
:27:24
...Когато бях много малък...
:27:27
...мама ми казваше...
:27:31
...Винаги бъди добро момче...
:27:34
...никога не си играй с оръжие...
:27:38
...Но застрелях мъж във Рино...
:27:42
...само, за да видя как умира...
:27:51
...И когато чух предсмъртната
въздишка...
:27:53
...сведох глава и заплаках...
:27:59
...Знам, че има богаташи, които се
хранят в луксозния вагон-ресторант...
:28:05
...те сигурно си пият кафето
и пушат дебели пури...
:28:10
...и аз знаех, че ще отминат...
:28:13
...знаех, че не мога да съм свободен...
:28:20
...а те си продължаваха нататък...
:28:23
...и това ме тормозеше...