:52:00
Мисля, че сега е момента.
:52:02
Мисля, че е сега.
- За какво?
:52:06
Ти и аз, да се оженим.
:52:12
Върви да спи, Джони.
:52:15
Не искам да спя.
:52:17
Искам да се оженя за теб.
:52:21
Казвам ти със 100% сигурност,
че сега не е момента.
:52:27
Не става въпрос за часът.
:52:29
Момента да се оженим дори не е
наближил.
:52:34
Джун.
:52:37
Откъде знаеш?
- Възстановяваше се допреди само 6 месеца.
:52:42
Не си помислил за нищо друго освен
за меденият ни месец.
:52:47
Мислих много за това.
:52:51
И как ще стане, Джон?
:52:54
Къде ще живеем?
:52:55
И дъщерите ми?
:52:58
А твоите дъщери?
:53:00
Родителите ти?
:53:01
Баща ти дори не иска да ме погледне.
:53:04
Джун, тези неща ще се оправят
от самосебе си.
:53:07
Не е така. Хората ги оправят заради теб,
а ти мислиш, че се оправят сами.
:53:13
Страх ли те е?
- Какво?
:53:16
Страхуваш се да си с мен?
:53:20
Знаеш ли, Джун Картър? Мисля, че се
страхуваш да не те засенча.
:53:27
Това ти е проблема.
- Така ли?
:53:29
Така е.
:53:30
Проблемът ми е, че е 2 часа през нощта.
:53:33
Проблемът ми е, че ми се спи.
:53:34
Пътувам с 8 вмирисани типа.
:53:37
Правило номер едно: Не прави предложение
на момиче в някой автобус.
:53:39
Разбра ли?
:53:40
И номер две: Не и казвай, че си
сънувал кошмари.
:53:45
Джун.
- Какво?
:53:48
Омъжи се за мен.
:53:58
Махам се.
- Добре.