1:08:05
Нито аз нито децата повече
можем да живеем така.
1:08:09
Не знам как твоите се справят.
1:08:11
Децата ми се справяха страхотно
1:08:13
преди да се съберем с теб.
1:08:15
Всичко беше чудесно.
1:08:18
Франк, очевидно е че прибързахме.
1:08:22
Мислех, че можем да продължим
започнатото от гимназията,
1:08:26
но може би това е по-далечно
отколкото си мислим.
1:08:31
Може би.
1:08:38
Знаеш ли какво, Франк?
1:08:41
Мисля, че трябва да
приемеш онова предложение.
1:08:43
Казах ти, не искам да...
- Стига!
1:08:46
И двамата знаем какво ти
подсказва добрата преценка, ясно?
1:08:49
Просто си върви.
1:08:57
Това значи ли,
че повече няма да си ми брат?
1:09:00
Не знам.
1:09:09
Да празнуваме!
Повече няма да се видим.
1:09:17
Хелън в момента плаче в тоалетната.
1:09:20
Трябва да се засрамим.
Вината е изцяло наша.
1:09:23
Мама беше щастлива с баща ви.
Не я бях виждала такава.
1:09:28
Сега вече всичко е загубено.
1:09:30
Но точно това искахме, нали?
Две отделни семейства.
1:09:34
Не предполагах,
че ще се чувства толкова зле.
1:09:38
Лека нощ.