1:03:05
Аз го разочаровах.
1:03:08
Когато се обади в онази нощ,
1:03:13
не можах да разбера
какво точно...
1:03:16
Но за едно нещо бях сигурен.
1:03:21
Скипър беше изплашен.
1:03:23
Изплашен от това,
1:03:26
което се бе случило
на футболното игрище.
1:03:29
Че ще го обвиня.
1:03:30
Страхуваше се, че ще го изоставя.
1:03:35
Скипър изплашен!
Не можех да повярвам.
1:03:38
Дълбоко в себе си
беше наистина изплашен
1:03:42
и се пречупи като изгнила съчка.
1:03:46
Започна да плаче:
1:03:49
''Имам нужда от теб.''
1:03:51
После захленчи: ''Помогни ми.''
1:03:55
Аз да му помогна?
1:03:58
Как може един давещ се човек
1:04:01
да помогне на друг удавник?
1:04:03
Затова си прекъснал разговора.
1:04:06
След това телефонът
1:04:09
започна отново да звъни.
1:04:12
Звънеше непрекъснато.
1:04:16
Лежах в болничното легло и не
можех да избягам от този звук.
1:04:21
Продължаваше да звъни
все по-високо и по-високо.
1:04:24
Все едно Скипър викаше за помощ.
1:04:32
И аз не можех
да вдигна слушалката.
1:04:36
Затова ли се самоуби?
1:04:42
Да.
1:04:45
Защото го изоставих.
1:04:52
Затова съм така отвратен
от лъжите и от себе си.
1:04:56
Като чуя щракването в главата си,
не чувам звука от онзи телефон.