1:51:00
Интересуваме се от вас.
1:51:03
-Искаме да ти помогнем.
-Много благодаря.
1:51:06
Да почваме ли?
1:51:10
Нека, сър.
1:51:16
Във вестниците пише,
1:51:19
освен, че са ви създали
нетърпимост към секса и насилието,
1:51:24
са ви създали нетърпимост
и към музиката.
1:51:28
Мисля, че това
не го бяха планирали.
1:51:31
Виждате ли, г-жо,
1:51:33
аз обичам музиката.
Особено Бетховен.
1:51:38
Лудвиг ван Бетховен.
1:51:40
-Б-Е...
-Знам, благодаря.
1:51:42
И така се случи,
че докато ми показваха
1:51:47
един ужасен филм
за концентрационните лагери,
1:51:51
пуснаха да звучи Бетховен.
1:51:54
Значи сега имате
същата реакция към музиката
1:51:57
както към секса и насилието?
1:51:59
Не, г-жо. Не към цялата музика.
Само към Деветата.
1:52:03
Деветата симфония на Бетховен?
1:52:05
Точно така. Вече изобщо
не мога да слушам Деветата.
1:52:08
Когато я чуя, ме обзема
1:52:12
едно странно чувство.
1:52:15
Единственото, за което мисля,
е как да хвърля топа.
1:52:19
-Моля?
-В смисъл да умра.
1:52:23
Искам да умра спокойно,
1:52:26
без да изпитвам болка
1:52:29
Сега чувстваш ли се така?
1:52:32
Не точно.
1:52:34
Все още се чувствам
1:52:36
много нещастен.
1:52:37
Духът ми е нисък.
1:52:40
Все още ли искате
1:52:42
да се самоубиете?
1:52:46
Нека го кажем така.
1:52:48
Нямам вяра в себе си.
1:52:52
Няма какво да очаквам от бъдещето.
1:52:54
Чувствам, че всеки момент
нещо ужасно ще ми се случи.