1:10:00
Той не искаше да те обиди.
Нали, Джо?
1:10:07
Не, не исках.
1:10:16
- Искаш ли още от пилето, Зак?
- Не, благодаря.
1:10:22
Нахраних се.
Не мога да поема повече.
1:10:25
Аз също преядох.
1:10:27
Това е най-вкусната вечеря,
кояТо съм ял оТ досТа Време.
1:10:31
Ще тръгваме ли, Зак?
Благодаря ти, мамо.
1:10:34
- Благодаря ти, Зак.
- Благодаря, госпожо.
1:10:39
Хайде, яж.
1:10:44
Мама мия!
1:10:46
Съжалявам.
Толкова ми е неудобно, Зак.
1:10:49
Не трябваше да те водя тук.
1:10:52
Защо? Чудесна, безплатна
вечеря на спокойствие.
1:10:59
Вашите са много задръстени.
Жал ми е за теб.
1:11:03
Няма защо. Свикнала съм.
Предава се по наследство.
1:11:07
Значи после ще заминеш
на обучение в Пенсакола?
1:11:12
Да, Пенсакола.
1:11:15
А след това отиваме
в Бийвил, Тексас, при самолетите.
1:11:22
А после...
Не си ли се замислял...
1:11:25
Какво следва?
1:11:29
Семейство, деца...
Не си ли мислил по-сериозно?
1:11:34
Не.
1:11:37
- Ти за това ли си мислиш?
- Понякога.
1:11:41
Ще съм доволна,
ако се справя по-добре от нашите.
1:11:46
Какво би направила
по-различно от тях?
1:11:48
Всичко.
1:11:50
Първо ще се омъжа за човек,
когото обичам истински.
1:11:55
Че защо майка ти се е омъжила
за баща ти, ако не го е обичала?
1:11:59
Защото истинският ми баща
не се е оженил за нея.