:06:18
Казах по телефона на диспечера -
никакви клаксони!
:06:22
Получих само адреса,
не книга с инструкции.
:06:25
Ако ме бяхте видели, щяхте да сте тук.
:06:27
Какво става тук?
- Имате ли някакъв багаж?
:06:29
Не! Знаеш какво става. Прочете ли
бележката? - Да, прочетох я.
:06:32
Добре, окончателна раздяла.
Зарежи всичко. - Аз не живея тук.
:06:36
Значи еднократна нощувка?
:06:37
Я млъквай!
Връщай се в таксито!
:06:40
Прочетох бележката ти. Знам я наизуст.
:06:46
Извини ме.
- Лидия. Не си тръгвай.
:06:50
Знаеш, че ме обичаш.
:06:53
Виж, знам, че си луда по мен.
:06:57
След седмица пак ще сме заедно.
- Не, няма.
:07:05
Не разбирам.
:07:07
Пийнах малко повече,
поизложих се...
:07:12
Голяма работа!
- Нещата вече са различни, Тък.
:07:15
Прекалено ми е мъчно да бъда с теб.
- Лидия.
:07:22
Ударих си пръста, когато ритнах
вратата. Мисля, че е счупен.
:07:29
За предпочитане е пред разбитото сърце.
Може ли да тръгваме?
:07:33
Лидия!
:07:35
Лидия!
:07:45
Надявам се, че не сте
забравили портмонето си там.
:07:56
СИЛИКОНОВАТА ДОЛИНА
два месеца по-късно