:10:01
Къде отивате, господине?
:10:03
-В салона.
-Там няма никой.
:10:05
Всички решиха да се
оттеглят рано тази вечер.
:10:08
-Много ми липсва нашата разходка днес.
-Да.
:10:13
Опасявам се че при това време
може да се надяваме само на още няколко разходки.
:10:18
-Тези силни дъждове са доста необичайни.
-Да. Може ли?
:10:24
Разбира се.
:10:31
След седмица
ще съм приключил с делата си.
:10:40
-Разбирам.
-Въпреки това, не съм сигурен...
:10:41
...че ще мога да си тръгна.
:10:43
О, моля ви. Трябва.
:10:45
Още ли сте така нетърпелива да се отървете от мен?
:10:46
Знаете отговора.
:10:51
Разчитам на вашата почтеност и великодушие.
:10:54
Искам да ми дадете възможност да съм ви благодарна.
:10:56
Простете ми, че ви го казвам,
но не искам вашата благодарност.
:10:58
Това което искам от вас,
е нещо много по-дълбоко.
:11:03
Знам че Господ ме наказва за гордостта ми.
Бях толкова сигурна, че това няма да се случи..
:11:07
Какво няма да се случи? Любов ли имате в предвид?
:11:09
- Любов ли имате в предвид?
-Обещахте ми да не говорите за това.
:11:10
Да, разбира се, разбирам,
но трябва да знам.
:11:12
Не мога, не разбирате ли?
Невъзможно е.
:11:15
Не говорете.
Само ме погледнете..
:11:31
Да....
:11:57
За Бога, трябва да си тръгнете,
ако не искате да ме убиете.