:26:05
- Това кога се случи?
- В петък. Хелън се връща от работа
:26:10
и казва:"Не знам дали
повече искам да съм женена."
:26:13
Като нещо обикновено. Нищо лично,
просто нещо над което е размишлявала.
:26:19
Аз съм спокоен, казвам: "Защо
не си оставим малко време и да помислим над това.Не бързай!"
:26:24
- Да, точно така.
- На следващия ден тя казва, че е помислила.
:26:27
И че иска съдебен развод.
Искала да опита.
:26:30
Но можем да се срещаме -
като че това би омекотило удара.
:26:34
Аз се ожених за да спра да се срещам,
така че това не е голямо успокоение,
:26:38
след като последното нещо,което искаш е да определяш срещи на жена си, която би трябвало да те обича.
:26:42
Което й казвам и изведнъж се
сещам, че може и да не ме обича.
:26:46
Тогава я питам: "Не ме ли обичаш вече?"
:26:49
Знаеш ли какво ми отговори тя?
"Не знам дали някога въобще съм те обичала."
:26:52
Това е жестоко. От такъв удар
човек не се съвзема лесно.
:26:56
- Благодаря ти, Джес.
- Не, аз съм писател. Познавам диалога.
:26:59
Това е особено жестоко.
:27:01
После тя казва, че някой си в нейния офис
заминава за Южна Америка
:27:05
и тя може да наеме неговия апартамент.
Аз не мога да повярвам. И тогава се звъни на вратата.
:27:09
"Мога да наема неговия апартамент." -
думите още висят във въздуха като балон...
:27:14
- Като в комикс.
- Да.
:27:16
И аз отварям вратата и виждам хамалите
за багажа. И ставам подозрителен.
:27:21
Казвам:"Хелън, кога извика
тези хора?" А тя мълчи.
:27:25
Тогава питам хамалите.
"Кога ви нае тази жена?"
:27:28
А те трима едри мъжаги. Единият
с фанелка с надпис:"Не се ебавай с г-н Нула."
:27:33
Пак питам:"Хелън, кога уговори
преместването?" А тя казва:"Преди седмица."
:27:39
Казвам:"Ти знаеш за това от
седмица и не ми каза?"
:27:42
А тя:"Не искам да ти развалям рождения ден."
:27:48
- Значи г-н Нула е знаел за развода
ти седмица преди теб?
:27:51
- Знаел е.
- Не мога да повярвам!
:27:53
- Не съм ти казал най-лошото.
- Че какво по-лощо от това, че г-н Нула е знаел?
:27:57
Всичко е лъжа.