:08:00
Е, някои хора използват
въображението си.
:08:03
Бел, крайно време е да си вдигнеш носа
от книгите...
:08:06
и да обърнеш внимание на
по-важните неща.
:08:08
Като мен.
:08:11
Целият град говори за това.
:08:14
Не е правилно една жена да чете.
:08:16
Скоро започва да мисли, и да й идват идеи.
:08:19
Гастон, ти определено си първобитен.
- Ами, благодаря ти, Бел.
:08:23
Какво ще кажеш двамата с теб
да се разходим до таверната...
:08:25
и да разгледаме трофеите ми?
- Може би някой друг път.
:08:28
Какво й става?
- Тя е луда!
:08:30
Той е великолепен!
:08:32
Моля те, Гастон, не мога.
Трябва да се прибера и да помогна на баща ми.
:08:36
Довиждане.
:08:37
Този луд старчок!
Има нужда от всичката помощ, която може да намери.
:08:41
Не говори така за баща ми!
:08:43
Да! Не говори така за баща й!
:08:46
Баща ми не е луд! Той е гений!
:09:02
Тате?
- Как по дяволите стана това?
:09:06
По дяволите!
- Добре ли си, тате?
:09:09
А-аз съм... почти съм готов
да се откажа от тази купчина боклук.
:09:13
Винаги казваш така.
- Този път наистина го мисля!
:09:17
Никога няма да накарам тази
глупава измишльотина да заработи!
:09:20
Да, ще го направиш, и ще спечелиш
първа награда на панаира утре.
:09:23
И ще станеш световно известен изобретател.
:09:27
Наистина ли вярваш в това?
- Винаги съм вярвала.
:09:31
Е, какво чакаме?
Ще го оправя това нещо за нула време.
:09:35
Подай ми онова... а...
кривия винт там.
:09:39
Е, добре ли прекара в града днес?
:09:41
Взех си нова книга.
:09:44
Тате, мислиш ли, че съм странна?
:09:47
Дъщеря ми? Странна?
:09:49
Откъде може да ти дойде такава идея?
:09:51
О, не знам. Просто не съм сигурна,
че мястото ми е тук.
:09:56
Няма никой, с когото наистина да си поговоря.
:09:58
Ами онзи Гастон?
Т-Той е много хубав.