:02:07
Две неща си спомням
най-добре от моето детство.
:02:11
Живота, който си спомням,
само, че не беше толкова оранжев.
:02:15
Първо, си спомням моят баща.
:02:18
Той поглеждаше
напред и казваше, че
:02:22
живота не винаги се
развива според плановете ти.
:02:26
Само да бях разбрала тогава,
че той е имал предвид моя живот.
:02:32
Но това не ни пречеше
да пътешествяме заедно.
:02:35
Качвахме се в колата
и потегляхме.
:02:38
Показваше ми
удивителни неща,
:02:41
екзотични страни и места.
:02:43
Потегляхме към вълнуващи места,
:02:46
като Милуоки.
:02:49
Уисконсин е удивително,
но не и екзотично.
:02:52
Но моите любими спомени
бяха историите,
:02:55
които ми разказваше
за моята майка.
:02:57
Показваше ми църквата,
където се бяха оженили.
:03:00
Молех го да ми каже повече за церемонията
:03:03
и за лудият ми чичо Ървин.
:03:05
Как паднал смеейки се
в макароните със сиренето.
:03:09
Разпитвах го за
всичко, което знаеше.
:03:11
Обичаше ли моята майка истински.
:03:14
А той ми отговаряше:
"Луси, твоята майка
:03:17
ми даде нещо необикновенно."
:03:20
Подари ми свeта.
:03:22
Всъщност то беше глобусът
с лампички.
:03:25
Но за романтикът, който той беше,
то може също така да е светът.
:03:30
И така!
Когато го видях за първи път,
:03:32
той не ми даде точно светът.
:03:35
Даде ми $1.50 за билета за влака.
:03:37
Очаквах го с нетърпение всеки ден.
:03:41
Идваше между 8:01 и 8:15.
:03:45
Всяка сутрин,
от понеделник до петък.
:03:47
Той беше съвършен.
Моят принц от приказките.
:03:52
Всъщност ние никога
не сме разговаряли.
:03:55
Но знаех, че един ден
:03:59
ще намеря път до него