:54:00
Края на пролетта,
може би началото на лятото.
:54:03
Ще ми се да тръгнем с теб.
:54:05
Щеше да е хубаво
да излезем всички заедно.
:54:09
Няма какво да го мислим.
Ще си излежим годината.
:54:14
Като изляза, мога да накарам
отец Боби да се обади тук - там.
:54:17
Може да ви спести месец - два.
:54:19
Няма смисъл да го говорим!
- Има голям смисъл.
:54:22
Ако хората знаеха какво става тук,
може би щяха да предприемат нещо.
:54:25
Аз не искам никой да знае.
:54:28
Нито отец Боби, нито Крал Бени,
Манчо Дебелия или майка ми.
:54:35
Аз също.
:54:37
Не бих могъл да погледна
в очите хората, които знаят.
:54:40
Не се и сещам за някой,
на който му трябва да знае.
:54:43
Или няма да повярват,
или няма да им пука.
:54:47
Мисля, че когато всичко приключи,
не бива повече да го обсъждаме.
:54:51
Ще трябва да се примирим с това.
Обсъждането само влошава нещата.
:54:56
Така че по-добре да си мълчим.
:54:59
Истината си остава за нас.
:55:04
Иска ми се да мога
да преспя една нощ,
:55:07
без да ме е страх кой ще влезе
и какво ще ми направи.
:55:14
Ако го постигна,
ще бъда щастлив.
:55:20
Някой ден, Джон...
Обещавам.
:55:39
Прекарвах последните си часове
в Поправителния Дом "Уилкинсън".
:55:43
Дадоха ми 4 екземпляра
от формуляра за освобождаване.
:55:45
Последен спомен
за времето прекарано там.
:55:50
Така и не чух как щракна ключа,
когато вратата се отвори.
:55:55
Не трябва ли да спиш?
:55:58
Просто исках да се сбогувам.
Всички искаме.