1:54:29
...нали, скъпа..."
1:54:33
"Опитвах толкова много
пъти, и това не е лъжа"
1:54:39
"Като че ли те карам да се смееш
всеки път когато плача"
1:54:50
Продължавай да караш до Девета,
докато видиш всичките онези автосалони.
1:54:53
Ще оставим тая таратайка
на паркинга и ще вземем...
1:54:55
кола, за която ченгетата
нищо не знаят.
1:54:58
Къде е Мелани?
1:55:00
Точно това исках да ти кажа.
Бъзикаше ме постоянно.
1:55:02
Ядоса ми се, защото не я
оставих да носи чантата.
1:55:05
И после започна да ми се подиграва
за това-онова...
1:55:08
че, не съм се сетил къде е паркирана
колата веднага, след като излязохме.
1:55:10
Започна да се заяжда с мен.
"Това ли е алеята, Луис?"
1:55:13
"Тази ли беше, Луис?" Направо ме
изкара извън нерви.
1:55:16
- И, какво? Заряза я там?
- За.., застрелях я.
1:55:22
Гръмнал си Мелани?
1:55:24
- Два пъти. На паркинга.
- Не можа ли да и кажеш да спре?
1:55:27
Ами, как да и кажа?
Нали я знаеш каква е.
1:55:30
Не можа ли само да я шамаросаш?
1:55:30
Можех, но точно тогава...
в момента, не знам...
1:55:33
И я гръмна? Два пъти?
1:55:37
- Мъртва ли е?
- Ами... Доста .
1:55:42
Какво значи "доста", Луис?
Това не е никакъв шибан отговор.
1:55:44
- Да или не. Мъртва ли е?
- Така мисля.
1:55:46
- Така мислиш? Кажи ми, Луис. Мъртва...
- Да. Мъртва е.
1:55:48
- Къде я простреля?
- В гърдите и стомаха.
1:55:52
Ако е трябвало да го направиш,
значи е трябвало, братко.
1:55:55
Това което не ни трябва,
е тази кучка да оживее.
1:55:58
Всеки друг, но не и тя.