:48:02
И мойте молят те да им отпусне
светинята един безгрешен грях.
:48:10
Светините към нас не дават знак.
:48:15
Ти си!
:48:17
Сто черни котки!
:48:19
Но често благосклонни са все пак.
:48:28
О, чувствам, че грехът ми опростен е!
:48:32
Ала светинята го стори свой.
:48:34
Упрекваш ме? Тогава
пак в мен да дойде той.
:48:39
Да, да!Но не съвсем...
:48:42
Някак по...Дай да ти покажа.
:48:44
Ала светинята го стори свой.
:48:47
Упрекваш ме? Тогава
пак в мен да дойде той.
:48:57
- Сега се два на брой.
:48:59
Добре, че беше тук, Уил.
:49:02
По-добре седни
да попишеш пиесата.
:49:04
Продължаваме. Сега бавачката. Къде е Ралф?
:49:08
Вървете, мила, майка ви ви дири.
:49:14
- Коя е майка й?
:49:16
Стопанката на тази къща, момко.
Жена добра...
:49:19
...и умна и почтена.
:49:21
Пък аз съм дойката на дъщеря й,
:49:24
с която си говорихте сега.
:49:29
- Тя е Каполети?
- Да.
:49:31
Защо прекрачих този праг? Сега
:49:35
живот ми дава смъртен враг!
:49:37
Разгарът мина вече.
И моето спокойствие отвлече.
:49:41
Почакай, дойке.
Кой е оня там?
:49:45
Син и наследник
на стария Тиберио.
:49:47
Искам да е нощ!
:49:53
Бягай, разузнай...
:49:57
Ако излезе, че е задомен,
саванът ще е булото за мен.