:49:02
По-добре седни
да попишеш пиесата.
:49:04
Продължаваме. Сега бавачката. Къде е Ралф?
:49:08
Вървете, мила, майка ви ви дири.
:49:14
- Коя е майка й?
:49:16
Стопанката на тази къща, момко.
Жена добра...
:49:19
...и умна и почтена.
:49:21
Пък аз съм дойката на дъщеря й,
:49:24
с която си говорихте сега.
:49:29
- Тя е Каполети?
- Да.
:49:31
Защо прекрачих този праг? Сега
:49:35
живот ми дава смъртен враг!
:49:37
Разгарът мина вече.
И моето спокойствие отвлече.
:49:41
Почакай, дойке.
Кой е оня там?
:49:45
Син и наследник
на стария Тиберио.
:49:47
Искам да е нощ!
:49:53
Бягай, разузнай...
:49:57
Ако излезе, че е задомен,
саванът ще е булото за мен.
:50:00
Не, не си отивай.
:50:03
Трябва...
:50:05
- Единственият син е на врага ви
- Ужасно!
:50:08
Просто...ужасно!
:50:17
"Но, стой, каква е тая светлина,
която от прозореца изгрява?
:50:21
Той исток е,
:50:23
а Жулиета - слънце!
:50:26
Изгрей, о, слънце, и надвий луната,
:50:30
изпълнена със завист,
:50:33
която и така е побледняла,
защото си по-хубава от нея."
:50:38
- O, Уил.
- Да, трудно е за изговаряне.
:50:41
"О, скъпа моя! Обич моя нежна!
:50:43
Да знаеш какво е тя за мен!
:50:46
Знам, звездите пред образа й
ще посърнат като свещици сутрин."
:50:52
А от тез очи
небето тъй ще...
:50:55
застрои в лъчи,
:50:58
че вред ще почне лудо цвъркане
на птички, помислили, че ден е.