:04:01
Прости ми...
:04:03
Простено ли ми е?
:04:07
Простено ли ми е?
:04:13
Твоята прошка не е по-сладка
от розово зърно.
:04:17
Не разбираш ли?
:04:19
Опитвам се да се моля!
:04:21
Ти винаги се молиш!
:04:28
Д'Артанян!
:04:31
Д'Артанян!
:04:34
Как си, младежо?
:04:36
Прекъсваш богословски разговор.
:04:38
- Видях.
- Добре дошъл. Седни.
:04:41
Иска ми се, Арамис, но не мога.
Изпраща ме краля.
:04:44
Желае да те види.
:04:47
Все още му служиш вярно,
:04:48
въпреки, че хората хвърлят
развалени яйца по герба му.
:04:53
Д'Артанян, я се погледни!
:04:55
Ти изглеждаш толкова млад а аз
се чувствам толкова стар.
:05:03
Кралят каза: "Незабавно".
:05:08
Един за всички, Д'Артанян.
:05:13
И всички за един.
:05:19
Някога всички бяхме мускетари.
:05:26
Чудя се какво ли прави Атос.
:05:29
Спокойно, Раул.
:05:31
Все пак си ми син.
:05:33
Как би могла да ти
устои някоя жена?
:05:36
Кога ще я питаш?
:05:38
Или днес като пристигнем...
:05:41
или когато тръгваме.
:05:43
Когато мисля за това
се смущавам.
:05:46
Това ще помогне ли?
:05:51
Пръстенът на майка.
:05:53
Не мога да го взема.
Той е твой.
:05:55
Тя умря като ми даде теб.
:05:58
Искам да умра като знам, че го
носи жената която обича синът ми.