:06:20
Това е личният меч
на Ли Му Бай
:06:24
оръжие на велик герой.
:06:26
Той е единственият в света
достоен да го носи.
:06:33
Това е твърде скъп дар.
Не мога да го приема.
:06:36
Господин Те...
:06:37
Той му донесе колкото нещастие,
толкова и слава.
:06:40
Помогни му да остави
това нещастие зад гърба си.
:06:43
В противен случай никога няма
да може да започне отначало.
:06:47
Добре.
:06:48
Ще бъда като пазител на меча.
:06:53
Губернатор Ю пристигна.
:06:55
Трябва да се преоблека.
:06:57
Винаги сте бил толкова добър
с Ли Му Бай и мен.
:07:00
Mоля, приемете нашите
благодарности.
:07:02
Моля, не се дръжте като непознат.
Бъдете мой гост за през нощта.
:07:08
А сега, Шу Лиен...
:07:11
кажи ми,
:07:13
и ми прости любопитството,
:07:16
баща ти
ми беше голям приятел.
:07:19
Мисля за теб
като за своя дъщеря.
:07:22
Моля, господин Те, кажете?
:07:25
Ли Му Бай оставя меча...
:07:28
и дните си като войн...
:07:30
може би иска да
ти каже нещо?
:07:34
Не знам...
:07:35
Недей да скромничиш.
Винаги съм знаел
за чувствата ви един към друг.
:07:40
Толкова години. Срамота е
:07:42
никой от вас да няма куража
да признае истината на другия.
:07:48
Губите ценно време.
:07:52
Моля да ме извините.
Ли Му Бай и аз не сме страхливци.
:07:58
Когато става дума за чувства,