:27:07
- Ти си любимеца на баща ми сега.
- Господарке.
:27:10
- Не винаги беше така.
- Много неща се променят.
:27:14
Много неща.
Но не всичко.
:27:19
Максиме, стой.
:27:24
Нека да видя лицето ти.
:27:28
- Изглеждаш разстроен.
- Загубих много хора.
:27:32
Какво искаше баща ми от теб?
:27:35
Да ми пожелае всичко хубаво
преди да си тръгна за в къщи.
:27:38
Лъжеш.
:27:40
Винаги познавам, когато лъжеш,
защото никога не си умеел да лъжеш.
:27:44
- Аз не успях да свикна с това като теб.
- Така е.
:27:46
Но пък и никога не ти се е налагало.
:27:49
Животът на войника
е по-прост.
:27:53
Или ти мислиш, че аз съм безсърдечна.
:27:56
Мисля, че имаш талант
за оцеляване.
:28:05
Максиме, стой.
:28:07
Нима е толкова
ужасно, че отново се срещаме?
:28:10
Не. Уморен съм от битката.
:28:14
Боли те да видиш
баща ми толкова слаб.
:28:20
Комод очаква, че баща ми ще обяви
наследника си в скоро време.
:28:25
Ще служиш ли на брат ми,
така както служи на баща ми?
:28:30
Аз винаги ще служа на Рим.
:28:34
Знаеш ли...
:28:36
аз все още не забравям да те
спомена в молитвите си.
:28:40
О, да. Аз се моля.
:28:47
С тъга научих за смъртта на
съпруга ти. Скърбих за него.
:28:52
- Благодаря.
- И разбрах, че имаш син.
:28:56
Да. Луций.