:26:04
- Ами Комод?
- Комод не е морален човек.
:26:08
Ти знаеш това още от младини.
:26:10
Комод не може да управлява.
:26:13
Той не трябва да управлява.
:26:16
Ти си синът, който
трябваше да ми се роди.
:26:22
Комод ще приеме решението ми.
:26:27
Той знае, че ти се ползваш
на доверието на армията.
:26:36
Имам нужда от малко време, господарю.
:26:38
Да.
:26:39
До залез слънце, надявам се
да си се съгласил.
:26:44
А сега прегърни ме като роден син.
:26:49
И донеси на стареца
още едно одеяло.
:27:07
- Ти си любимеца на баща ми сега.
- Господарке.
:27:10
- Не винаги беше така.
- Много неща се променят.
:27:14
Много неща.
Но не всичко.
:27:19
Максиме, стой.
:27:24
Нека да видя лицето ти.
:27:28
- Изглеждаш разстроен.
- Загубих много хора.
:27:32
Какво искаше баща ми от теб?
:27:35
Да ми пожелае всичко хубаво
преди да си тръгна за в къщи.
:27:38
Лъжеш.
:27:40
Винаги познавам, когато лъжеш,
защото никога не си умеел да лъжеш.
:27:44
- Аз не успях да свикна с това като теб.
- Така е.
:27:46
Но пък и никога не ти се е налагало.
:27:49
Животът на войника
е по-прост.
:27:53
Или ти мислиш, че аз съм безсърдечна.
:27:56
Мисля, че имаш талант
за оцеляване.