1:13:01
- Имам тонове от тях вкъщи.
- Не.
1:13:03
- Не, имам цял куп. Хайде!
- Даваш ли я?
1:13:05
Да.
1:13:07
О'кей. Благодаря.
1:13:11
Ти... Благодаря.
1:13:29
Жаден съм.
1:13:34
Ще ходя да взема една сода.
1:13:37
- Ти искаш ли сода?
- Разбира се. Да.
1:13:39
- О'кей?
- О'кей.
1:14:02
Видях това, мъжки.
На два пъти те изиграха.
1:14:10
Удари го още веднъж!
Но не мисля, че ще спечелиш тази игра.
1:14:19
- Струва ми се, че имам просветление.
- За какво?
1:14:23
Как да контролирам този малък мой проблем.
1:14:26
О, и как го разбра?
1:14:29
Ами, първо машината за кола ме ограби,
разбираш ли?
1:14:31
И всичко в мен беше наред.
Но после дойде един и ме се изсмя в лицето.
1:14:36
- О, не.
- Не, не. Не беше нарочно, разбираш ли?
1:14:39
И когато започнах да усещам онези
до болка познати чувства,
1:14:43
аз просто си поех дълбоко въздух,
преброих до десет, и казах на оня:
1:14:47
"Извинете, сър, но Вашият смях не ми помага точно сега."
1:14:51
А той ми отвърна: "Съжалявам,
не исках да прозвучи присмехулно."
1:14:54
И това беше.
После му помогнах с багажа.
1:14:57
- Наистина ли? Ами, това е чудесно.
- Да.