:41:00
Уил би бил... Искам да кажа,
че той беше пследният човек...
:41:06
Понякога не познаваме хората
така добре както си мислим.
:41:11
Виж, имам няколко въпроса.
После...
:41:14
Мисля, че трябва да поспиш.
:41:16
Докосва ли се до нещо друго,
освен дръжката на вратата?
:41:20
Аз... незнам. Влизал съм там много пъти.
По всяко време.
:41:23
Защо си бил тук в 3:00 сутринта?
За вестника ли работиш?
:41:26
Не, просто исках да поговоря с него.
:41:29
За какво щеше да си говориш
с него в 3:00 сутринта?
:41:36
Имахме малко спречкване.
Не беше нещо особенно.
:41:40
Значи сте се карали.
За какво се скарахте?
:41:44
Не извъртайте думите ми.
Казах ви, че имахме малък спор.
:41:47
Бяхме съквартиранти.
Всичко беше заради това.
:41:50
Успокой се.
Изглежда, малко се равълнува.
:41:53
Какво се опитвате да кажете?
:41:56
- Какво се опитвате да кажете?
- Спокойно, синко.
:41:58
Казах го просто и ясно,
за какво беше спорът?
:42:01
Това е всичко.
:42:05
Дедектив Спароу, аз съм Мартин Ломбард.
Ректорът на университетът.
:42:10
Трябва ли да правите това сега?
:42:12
Не може ли да му дадем
малко почивка?
:42:14
Имам още няколко въпроса,
но може би сега не му е времето.
:42:17
Ще поддържаме връзка.
За сега сте свободен, г-н Макнамара.
:42:28
Върви да поспиш.
:42:35
Извинете. Извинете.
:42:44
О, Господи.
:42:47
Лукас.
:42:51
Току що научих. Съжалявам.
Много съжалявам.
:42:56
Какво ще кажа на майка му?