:55:01
Това е най-любимото му нещо...
:55:05
тази глупава топка.
:55:07
Беше на баща ни
там на Земята.
:55:09
Всеки път
рита това нещо,
:55:11
брат ми си мисли,
че е на голямо тревно игрище.
:55:14
Това е някаква фантазия.
:55:16
Да... ето. Просто иска малко помощ.
Виждаш ли какво имам предвид?
:55:25
Това е той - баща ни.
:55:26
Ето от къде на брат ми му хрумна идеята.
:55:31
Тук в колонията,
повечето хора си затварят очите...
:55:34
за да не виждат нищо друго
освен ръждясали корпуси на кораби.
:55:37
Не и брат ми.
:55:41
До скоро.
:55:56
- Хей, спаща красавице.
- Колко дулго съм била в безсъзнание?
:56:00
Не много.
Няколко часа.
:56:02
Корсо и Прийд. Не мога да повярвам.
:56:07
Колко остава докато
намерят титан?
:56:09
Няма да го намерят.
Ще ги изпреварим.
:56:14
Акима, ние ще ги спрем.
:56:17
Сериозно ли съм ранена или...
:56:21
защото, смешно, но ми се стори, че ти каза
че ние ще ги спрем?
:56:24
- Точно така.
- Кейл, ние сме по средата на нищото.
:56:29
Само ние двамата сме
и, а да... няма,е кораб.
:56:33
- Имаме кораб.
- Наистина?
:56:36
- Бих искала да видя този кораб.
:56:38
Провери това.
:56:41
- О, не.
- О, да.
:56:49
Е, било е голяма къща,
но не мисля, че ще полети.
:56:57
Все още я има йонната вакуумна машина.
Никога не се пресушават изразходват.