:54:04
- Защо не казаха сбогом на Гуун?
:54:20
- Отиди вземи одеало, бързо. Трябва да се стопли.
:54:23
Ти, отиди извикай лекар.
:54:25
- Бързо.
- Завий я.
:54:27
- Какво му каза?
:54:29
Помолих го да донесе
царевичен ликьор.
:54:32
Не. Наистина,
не ми трябва.
:54:34
Ха! Не за теб.
За момче.
:54:36
- За мен?
- Той заминава скоро.
:54:38
- Тя ще се оправи. Трябва й малко почивка.
Не се пеитеснявай.
:54:43
Тя ще се оправи.
:55:01
Това е най-любимото му нещо...
:55:05
тази глупава топка.
:55:07
Беше на баща ни
там на Земята.
:55:09
Всеки път
рита това нещо,
:55:11
брат ми си мисли,
че е на голямо тревно игрище.
:55:14
Това е някаква фантазия.
:55:16
Да... ето. Просто иска малко помощ.
Виждаш ли какво имам предвид?
:55:25
Това е той - баща ни.
:55:26
Ето от къде на брат ми му хрумна идеята.
:55:31
Тук в колонията,
повечето хора си затварят очите...
:55:34
за да не виждат нищо друго
освен ръждясали корпуси на кораби.
:55:37
Не и брат ми.
:55:41
До скоро.
:55:56
- Хей, спаща красавице.
- Колко дулго съм била в безсъзнание?