:59:02
- Само веднъж ще го прострелям.
-Джозеф слушай май...
:59:06
Не се страхувай.
:59:09
Джозеф...
:59:11
ако дръпнеш спусъка,
аз ще си тръгна.
:59:14
Разбираш ли?
Ще отида в Ню Йорк.
:59:17
П-п-прав си.
Ако дръпнеш спусъка...
:59:21
куршума ще рикошира от мен,
и няма да ми има нищо.
:59:24
Но след това ще се кача горе
и ще си събера багажа...
:59:26
И ще замина за Ню Йорк.
:59:29
- Защо?
- Защото си мислех, че точно
започваме да сме истински приятели.
:59:34
А приятелите се вслушват един в друг.
Те не..
:59:36
И-И те не се стрелят,
ъ,ъ, нали, Одри?
:59:40
Н-няма стрелящи се приятели Джозеф.
:59:43
Джозеф!
:59:45
Ще си имаш големи неприятности!
:59:49
Сега, аз съм ти баща,
и ти казвам...
:59:51
да оставиш проклетия пистолет,
веднага!
:59:54
Едно, две...
1:00:15
Проследих човека с
камофлажното яке.
1:00:20
Той имаше сребърен пистолет със черна дръжка
отзад на панталона си.
1:00:26
Наистина ли пострада при
катастрофата в колежа?
1:00:30
Защото вярвам, че си се престорил.
Вярвам че си поел възможноста...
1:00:33
да приключиш футболната си кариера,
без много въпроси.
1:00:36
И си мисля, че си го направил,
преди всичко заради жена.
1:00:39
Мисля, че има смисъл.
1:00:41
Футбола е какво, само 10 години?
1:00:45
Но любовта?
Хм. Тя е вечна.
1:00:51
И тази тъга сутрин,
за която спомена?
1:00:54
Мисля, че знам какво е това.
1:00:57
Може би не правиш това,
което би трябвало да правиш.