1:02:01
А ако понякога мислят,
то не мислят за литература.
1:02:05
Книгите нямат значение.
1:02:08
За никого!
1:02:11
Не и днес.
1:02:14
"Дъщерята на подпалвача"
има значение.
1:02:18
Тя имаше значение за мен.
1:02:20
Тя е причината да се запиша
в този университет, при теб.
1:02:27
Тя е една от причините
да искам да стана писател.
1:02:32
В такъв случай, Джеймс,
аз най-искрено
1:02:37
и дълбоко съжалявам.
1:02:47
Къде отиваме?
- Ще те нахраня добре,
1:02:50
ще изпием по чаша кафе
и после ще те закарам у дома.
1:02:54
Закарай ме сега.
- Какво?
1:02:56
Не съм гладен.
- Трябва да се храниш, Джеймс.
1:02:59
Ще си купя нещо от автомата.
- За какво говориш?
1:03:02
В автомата на автогарата
има доста прилични сандвичи.
1:03:07
Най-добре ме закарай още сега,
защото Карл ще ми заеме мястото.
1:03:12
Карл?
1:03:14
Няма значение.
- Намери маса, Джеймс.
1:03:17
Няма да позволя
най-талантливият ми студент
1:03:21
да се храни с някакви
престояли сандвичи.
1:03:24
Няма да позволя той да спи
на пейка на автогарата.
1:03:28
Влизай вътре!
Аз идвам след малко.
1:03:32
К-А-Р-В-Е-Л.
1:03:35
Да, сигурен съм.
Близо до Скрантън.
1:03:39
Няма такъв град?
1:03:42
Госпожо...
1:03:45
Точно в момента гледам
един жител на Карвел, Пенсилвания.
1:03:49
Той ще се радва да чуе,
1:03:51
че хората от телефонната компания
не подозират за родния му град!
1:03:56
Да не мислите,
че в момента си измислям...