1:01:01
Ако обичаш,
остави тревата ми на мира.
1:01:04
Тя не е за аматьори.
1:01:08
Сърдиш ми се, нали?
1:01:10
Сърдиш ми се,
защото убих кучето на гаджето ти.
1:01:14
Кучето беше на съпруга й.
1:01:16
И кой ти е казал,
че тя ми е гадже?
1:01:20
Добре де... Ще ми се да не беше
убивал кучето на гаджето ми.
1:01:24
С Поу може и да не бяхме
като родни братя,
1:01:28
но той не заслужаваше
да бъде застрелян така безславно.
1:01:32
Обикаляш наоколо
като някакъв призрак.
1:01:36
Сигурно за това
всички в университета ме мразят.
1:01:40
Твоите състуденти те мразят,
1:01:43
защото си 10 пъти по-добър писател,
отколкото те някога ще бъдат.
1:01:47
Разказите ми са тъпи.
1:01:49
Ти сам го каза снощи
на приятеля си Крабтрий.
1:01:53
Не бях искрен.
А и няма значение какво мисля аз.
1:01:56
Нито пък какво мислят другите.
Повечето хора не мислят.
1:02:01
А ако понякога мислят,
то не мислят за литература.
1:02:05
Книгите нямат значение.
1:02:08
За никого!
1:02:11
Не и днес.
1:02:14
"Дъщерята на подпалвача"
има значение.
1:02:18
Тя имаше значение за мен.
1:02:20
Тя е причината да се запиша
в този университет, при теб.
1:02:27
Тя е една от причините
да искам да стана писател.
1:02:32
В такъв случай, Джеймс,
аз най-искрено
1:02:37
и дълбоко съжалявам.
1:02:47
Къде отиваме?
- Ще те нахраня добре,
1:02:50
ще изпием по чаша кафе
и после ще те закарам у дома.
1:02:54
Закарай ме сега.
- Какво?
1:02:56
Не съм гладен.
- Трябва да се храниш, Джеймс.
1:02:59
Ще си купя нещо от автомата.
- За какво говориш?