1:14:03
Вярвам ти и затова сме тук.
А сега се облечи.
1:14:08
Ще сложа същите дрехи.
- Прави каквото знаеш.
1:14:15
Толкова е скромен.
- И чувствителен.
1:14:18
Защо не оставиш хлапето на мира?
1:14:21
Тези книги са крадени
от библиотеката.
1:14:24
Явно г-н Лиър го очакват
сериозни библиотечни глоби.
1:14:28
Устата му не спира да мели.
1:14:30
Бих искал поне веднъж
да съм сигурен, че казва истината.
1:14:34
Слушай!
1:14:36
"Вратата се отвори.
Той се дотътри в стаята
1:14:40
като стар професионален боксьор -
куцащ и съсипан."
1:14:44
Дали пък не пише за някого,
когото и двамата познаваме?
1:14:49
"Чак по-късно, в горчивата тъмнина
на спускащия се мрак..."
1:14:54
Момчето има нужда от редактор.
1:14:56
"... този велик човек промълви:
1:14:58
Това няма значение.
Нищо няма значение...
1:15:02
Момчето се шокира.
Накрая то разбра,
1:15:05
че най-тежките рани на неговия
герои не се виждат с просто око.
1:15:10
Сърцето му..."
1:15:12
Какво за сърцето му?
1:15:16
"Сърцето му, което някога
вдъхновяваше всички около него,
1:15:20
не можеше да вдъхнови и себе си.
То биеше само по навик.
1:15:24
Биеше само,
1:15:28
защото все още можеше."
1:15:33
Готов съм.
1:15:36
Добре ли си, професоре?
- Нищо му няма, Джеймс.
1:15:40
Да вървим, баба ти ще слезе.
- Може да възникне проблем.
1:15:44
Тя идва да ме проверява
през половин час.
1:15:47
Ако не съм тук,
може да извика полицията.
1:15:51
Ще сложим възглавници под одеялото
и ще си помисли, че спиш.
1:15:55
Като в онзи филм, в който
използваха 2 огромни парчета шунка.