1:23:00
Напълно е възможно.
1:23:03
Случайно да помниш какво му каза?
1:23:06
Възможно е да съм му казал,
че съм влюбен в теб.
1:23:11
Той ти е казал.
- Каза ми.
1:23:15
А ти какво му отговори?
- Че това не е в твой стил.
1:23:39
Какво ще правим сега?
1:23:43
Ще намерим якето.
1:23:45
И как ще го намерим?
- Мисля, че знам къде е.
1:23:49
Да помолим Хана за нейната кола.
1:23:53
Ключовете са на бюрото.
1:23:56
До книгата ти.
1:24:00
Не я дочетох. Заспах.
- Толкова ли е увлекателна?
1:24:05
Не е това. Просто...
- Просто?
1:24:09
Какво?
1:24:21
Ти винаги си ни учил, че писателят
трябва да взима решения.
1:24:27
Книгата ти е прекрасна.
1:24:30
Направо е великолепна, но...
1:24:33
Но на места
1:24:36
е прекалено подробна.
1:24:39
Описваш целия произход
на всеки един от конете,
1:24:43
състоянието на зъбите им
и какво ли още не.
1:24:47
Може и да греша,
но на моменти ми се струва,
1:24:50
че всъщност не взимаш
никакви решения.
1:24:57
Никакви!