:32:02
Нандини.
:32:04
Беше много щастлив
да ги гледа.
:32:07
Нандини... Ако не гледах
тези хубави момичета...
:32:11
как щях да те видя?
- Ти пък какво си направил?
:32:14
Баща ти донесе
предложението на Нандини...
:32:17
Когато я видя за първи път,
остана много доволен...
:32:23
И я одобри.
:32:27
Но каза, че трябва да искаме зестра.
:32:30
Настоя, че момичето трябва
да донесе от бащината си къща...
:32:34
много любов и дълга,
дълга стълба.
:32:39
Това е велика традиция.
:32:42
Възрастните в къщата
да избират снаха си.
:32:45
Човек не може да
вярва на тезе луди деца.
:32:47
Не, Майко... Това беше преди.
:32:51
Днес всичко е различно.
- Нищо не се е променило Нандини.
:32:56
Но сега децата сами избират...
:32:59
Нищо не се е променило Нандини.
:33:00
Исках да кажа, че...
- Нищо не се е променило.
:33:03
Но...
- Кахах вече... нали?
:33:06
Достатъчно!
:33:18
Твоята хубост ще открадне съня му...
:33:24
Млъквай!
- Ти млъквай!
:33:25
Къде е твоя Ашвак?
:33:27
Все още не съм го веждала.
:33:29
Запознай ни.
Искам да видя как изглежда.
:33:31
Той пристига днес от Лъкнау...
:33:33
и ще дойде да се запознаете веднага.
:33:36
Кажи ми после
какво мислиш за него.
:33:37
О, я стига с тази свенливост...
:33:40
Между другото,
с какво се занимава в Лъкнау?
:33:41
Поет е.
- Поет?
:33:43
Значи ще се разберем чудесно.
:33:45
Наистина ли? И защо?
:33:47
Защото и аз пиша по малко поезия.
:33:50
О да... Устад Анджали Aли Kан.
:33:54
Нека ви кажа няколко куплета...
- Давай... давай.
:33:58
През каква болка
преминах заради теб...