:33:01
Откъде научаваш тези вести
в тази проклета ферма?
:33:05
Сутрин мога да приемам
швейцарското радио.
:33:15
За бога, за нацистите ние вече
не сме човешки същества.
:33:20
Предвиждах го.
Винаги съм знаел, че ще се случи!
:33:25
Схващаш ли вече? Ето защо е без значение
дали Регина ще ходи на училище?
:33:33
А мама, Кети, татко ти?
:33:37
Откъде да знам винаги съм казвал,
че трябва да напуснат Германия.
:33:58
10 ноември 1938.
:34:01
Скъпи, татко,
много съм разтревожен от...
:34:05
новините, които
чуваме от Германия.
:34:09
Какво казваш?
:34:13
Ще се радвам ако сте добре.
Като спечеля пари, ще можем...
:34:17
да си позволим да напуснете страната.
Има ли такава все още?
:34:21
Наистина ли смятате,
че вече е твърде късно?
:34:25
Татко, с такова нетърпение...
:34:29
очаквам да те видя.
:34:36
Тук, в чуждата страна, разбрах колко
щастливи бяхме там вкъщи
:34:40
и как ценя всичко,
което сторихте за мен.
:34:44
Парите, които похарчихте, не са
хвърлени на вятъра.
:34:48
Благодарен съм ви, че ме оставихте
да уча толкова дълго.
:34:52
Един ден пак ще съм адвоката,
с който толкова се гордеехте.