:43:22
Извинявай!
:43:25
- Защо си толкова напрегнат?
- Защото ме подлудяваш.
:43:27
- Не може ли да отидеш на друго място?
- О, екскюзе моа.
:43:30
С какво се занимаваш?
:43:33
Ами, приятелю продавач,
случайно пиша за малко за издание.
:43:36
Може и да си го чувал.
Нарича се Ню Йорк Таймс.
:43:39
Да.
:43:49
Ало. Кой?
:43:52
Дийн? Ако мога да запитам кой го търси?
:43:56
Един момент. Редакторът ти.
:43:59
Здравейте, не.
:44:02
Нямах възможност да я напиша.
:44:06
Не можах да напиша и тази.
:44:08
С цялото ми уважение, сър,
утре все още ще са мъртви.
:44:12
Добре, благодаря. Довиждане.
:44:17
- Пишеш некролози.
- Точно така, да.
:44:20
- Сигурно си много горд.
- Аз съм човекът с последната дума.
:44:23
- Не и тази вечер.
- Да, аз съм, абсолютно.
:44:25
- Последният ред.
- Продължаваш да говориш.
:44:31
Не знам, не знам.
Очите ме лъжат.
:44:34
- Кажете, че цифрите съвпадат.
- Аз ще ти кажа.
:44:36
- Нека видя.
- Не го прави.
:44:38
0293 ли са?
:44:40
0293, поздравления.
:44:43
- Откри ли я?
- Мисля, че я откри.
:44:45
Жалко, че последните две имена
са абсолютно изтрити.
:44:49
Вината е негова.
Беше неговият палец.
:44:52
Когато го сграбчи, палецът му
се плъзна точно по името.
:44:55
Изцяло. Шегувам се.
Беше зацапано в ръката ми.
:44:57
- Ще престанете ли?
- Това е малка шега. Копието е от индиго.