:21:01
Чух те преди малко.
:21:05
Не трябва да се срамуваш, скъпа.
:21:07
Не съм.
:21:08
Ако бях плакала,
щях да ти кажа.
:21:11
Така ли?
Значи съм си въобразила?
:21:13
Не, беше това момче.
:21:15
Кое момче?
:21:17
Виктор.
:21:18
Кой е Виктор?
:21:21
Момчето, което беше тук преди малко.
:21:24
Казах му да ме остави да уча,
:21:26
но той не искаше да престане да плаче.
:21:28
Мисля, че е разглезено хлапе.
:21:30
Каза, че трябва да
напуснем къщата.
:21:32
Така ли? А защо плачеше?
:21:35
Защото не харесва къщата,
:21:37
но трябва да живее тук.
Баща му е пианист...
:21:40
- Пианист, така ли?
- Да.
:21:43
Казах, че не може
да пипа пианото.
:21:46
Не ме послуша, мамо.
:21:49
Значи си говорила и с баща му?
:21:51
Не, само с Виктор.
:21:53
Баща му е в салона с другите.
:21:54
Идвам от салона.
Там нямаше никого.
:21:58
Трябва да са се качили горе.
Оглеждат къщата.
:22:01
Стига, Ан! Достатъчно!
:22:05
Кажи защо си плакала?
:22:06
Беше Виктор!
:22:07
- Къде е той тогава?
- Излязъл е!
:22:10
Би ли ми казала, как едно момче
:22:11
може да излезе от тази стая,
ако тя е заключена?
:22:18
Мисля, че бях достатъчно ясна.
:22:21
Никоя врата не трябва
да се отваря,
:22:23
без предишната да е била
заключена преди това.
:22:24
Толкова ли е трудно за разбиране?
:22:27
Тази къща е като кораб.
:22:29
Светлината трябва да се възпира,
все едно е вода,
:22:31
като вратите се отварят
и след това затварят.
:22:34
Животът на децата ми е застрашен!
:22:36
Но, госпожо...
:22:37
Не спорете с мен!
Тишина!
:22:39
Коя от вас последна е
влизала в тази стая?
:22:42
Лидия?
:22:45
Тя няма ключ, казах ви вече.
:22:48
Тогава оставате вие.
:22:50
Но аз бях през цялото време в салона.
:22:52
След това излязох в градината.
:22:53
Сама видяхте това.
:22:54
Надявам се, че не намеквате,
че съм била аз!
:22:58
Мислите ли, че няма
да забележа такова нещо