:22:01
Стига, Ан! Достатъчно!
:22:05
Кажи защо си плакала?
:22:06
Беше Виктор!
:22:07
- Къде е той тогава?
- Излязъл е!
:22:10
Би ли ми казала, как едно момче
:22:11
може да излезе от тази стая,
ако тя е заключена?
:22:18
Мисля, че бях достатъчно ясна.
:22:21
Никоя врата не трябва
да се отваря,
:22:23
без предишната да е била
заключена преди това.
:22:24
Толкова ли е трудно за разбиране?
:22:27
Тази къща е като кораб.
:22:29
Светлината трябва да се възпира,
все едно е вода,
:22:31
като вратите се отварят
и след това затварят.
:22:34
Животът на децата ми е застрашен!
:22:36
Но, госпожо...
:22:37
Не спорете с мен!
Тишина!
:22:39
Коя от вас последна е
влизала в тази стая?
:22:42
Лидия?
:22:45
Тя няма ключ, казах ви вече.
:22:48
Тогава оставате вие.
:22:50
Но аз бях през цялото време в салона.
:22:52
След това излязох в градината.
:22:53
Сама видяхте това.
:22:54
Надявам се, че не намеквате,
че съм била аз!
:22:58
Мислите ли, че няма
да забележа такова нещо
:23:00
и ще застраша живота
на собствената си дъщеря?
:23:09
Не трябва да четеш на масата.
:23:12
Наистина ли?
:23:14
И кой ще каже на мама?
Ти ли?
:23:19
Или може би ти?
:23:26
Наистина ли виждаш момче?
:23:30
Да, казва се Виктор.
:23:33
Призрак ли е?
:23:35
Не бъди глупав!
Призраците не изглеждат така.
:23:38
А как изглеждат?
:23:39
Казвала съм ти хиляди пъти.
:23:42
Те са с бели чаршафи
и дрънчат с вериги.
:23:45
- Откъде знаеш?
- Защото съм ги виждала.
:23:47
Излизат нощем.
:23:50
Лъжеш! Къде?
:23:58
- Ти си глупава.
- Но не колкото теб.