:22:00
- Няма какво друга да направиш.
- По дяволите.
:22:05
- Спатия.
- Всичко коз.
:22:35
Господи! Колко сте млади!
:22:44
Господи!
:22:48
Какво не бих дала тогава да
знам това, което сега.
:22:52
И все още да имам такива бедра.
:22:54
Сигурна съм, че са
скрити някъде там.
:22:57
Какво е това?
:23:01
Това беше в Атланта, когато отидохме
на премиерата на "Отнесени от вихъра".
:23:06
- Шегуваш се.
- Не, чичо Джеймс ни покани.
:23:10
Леля Луис беше голяма клечка
във висшето общество на Атланта.
:23:14
О, Ниси.
:23:17
- Писмото ми.
- Къде си ти, Ниси?
:23:20
Родителите ми не считаха Вилета
за подходяща придружителка,
:23:24
затова пропуснах голямата сцена.
:23:26
Но майка ти, многообещаващата
журналистка, ми пишеше всеки ден.
:23:31
Така е.
:23:32
Скъпа графиньо Пеещ Облак,
:23:37
пристигнахме в Атланта след
цяла вечност пътуване.
:23:42
Накараха Вилета да се вози
в кола за цветнокожи,
:23:45
затова почти през целия
път бяхме сами".
:23:47
Момичета, качвайте се горе.
:23:50
И за бога, нека прислужницата
веднага си облече униформата.
:23:54
И вкарай този грозен
куфар в къщата,
:23:56
преди някой да си е помислил,
че пристига сбирщина скитници.