:07:28
Господи!
- Не, само аз.
:07:33
Как влезе тук?
:07:37
Откъде ги взе?
- Направих си от твоите.
:07:40
Кога?
- Миналата седмица, като ме
изпрати до магазина.
:07:46
Дай ми ги.
:07:47
Не се ли умори постоянно
да ти звъня?
:07:50
Виж как работи мозъка ти?
Как веднъж седмично се
превърна в постоянно?
:07:53
Всъщност миналата седмица бяха
два пъти, ако броим петък,
:07:57
когато ме събуди от дълбок,
прекрасен сън и искаше да
използваш тялото ми.
:08:02
Можеше да кажеш не.
- Шегуваш ли се?
:08:04
Това беше повик за действие.
:08:05
Облякох се за 30 секунди
като доброволец пожарникар.
:08:08
Бях полудял...
:08:09
Спри да говориш и ме изслушай.
Трябва да ти кажа нещо.
:08:12
Нима?
:08:13
Думите са моята стока, Джойс.
- Знам.
:08:17
Не можеш просто така
да спреш потока.
:08:19
Остави го.
- Какво?
:08:23
Трябва да престанем с това.
- Да престанем с кое?
:08:24
Обожавам да те гледам в банята.
:08:27
Като спортист след мач,
махащ цветовете на войната.
:08:31
Исках да кажа, че трябва да
престанем да виждаме.
:08:34
Нима?
:08:37
Тази работа беше лоша идея.
:08:39
Обикновено преценката ми е
добра, но този път не.
:08:42
Напротив, идеята е прекрасна.
Никой не знае за нас.
:08:46
Излизаме заедно, сядам там и
:08:48
няколко часа по-късно
:08:50
знам, че ще бъда пътуващия моряк,
:08:51
а ти ще бъдеш самотната домакиня.
:08:54
Трябва да постъпим като
възрастни. Без сцени.
:08:59
Джойс, аз съм твоето момче.