:20:31
Ник?
:20:34
Чичо Роджър. Как си?
:20:37
Какво правиш тук?
:20:40
Исках да видя къде работиш.
:20:44
Да, но какво правиш тук?
- Какво?
:20:47
Искаш да кажеш тук, в Ню Йорк?
- Да.
:20:50
Имам интервю в Колумбия и мама
каза, че може да се видим.
:20:54
Сядай.
- Добре.
:20:56
Значи затова са били обажданията.
:20:58
Обаждания?
- Да, майка ти ми се е обаждала.
:21:01
Говори ли с нея?
- Играем на криеница по телефона.
:21:04
Тя ми каза, че ще ми покажеш
с какво се занимаваш.
:21:07
Така ли?
:21:09
Няма много за показване, Ник.
:21:12
Така ли? И какво правиш по цял ден?
:21:15
Какво правя по цял ден?
:21:18
Седя тук и мисля как да накарам
хората да се чувстват зле.
:21:22
Мислех, че правиш реклами.
- Така е,
:21:25
но не може да продадеш продукт, ако
не накараш хората да се чувстват зле.
:21:28
Защо не?
:21:32
Това е вид игра.
:21:35
Трябва да им напомняш, че
нещо им липсва в живота.
:21:38
На всеки му липсва по нещо, нали?
:21:39
Предполагам, че е така.
- Вярвай ми.
:21:41
Когато се почувстват
не достатъчно изпълнени,
:21:44
ти ги убеждаваш, че единствено
продукта ти ще запълни празнината.
:21:47
Вместо да си оправят живота,
:21:49
вместо да открият истинските
причини за неволите си,
:21:53
те излизат и си купуват
смешни докерски панталони.