:39:02
- Израснах с него--
- Какъв приятел?
:39:04
Казва се Итън. Не го ли познаваш?
Всички го познават.
:39:10
Познавам го.
:39:11
Той е чудесен, и--
:39:13
Просто не разбирам какво общо има Итън...
:39:17
с нас двамата.
:39:20
Дай му шанс.
:39:22
Ще си паснете според мен.
:39:25
Нали се сещаш, Готиния Итън.
:39:30
Добре, Дейв.
:40:01
- Джеф, аз съм Дейв.
- Да?
:40:03
- Какво правиш?
- Нищо. Абсолютно нищо.
:40:05
Провери графика на Итън.
Къде трябва да е сега?
:40:08
Трябва да отива към библиотеката в момента.
:40:10
- Чудесно. Благодаря, човече.
- Нямаш грижи.
:40:15
До къде бяхме стигнали?
:40:22
Ти. Ела тук.
:40:24
Говори ли с нея? Разбра ли те?
:40:27
Беше малко подозрителна в началото,
но ще се справя.
:40:31
Всичко е много прецакано.
:40:32
Нали ми каза, че можеш да ми изготвиш
списък с нещата, които харесва в момчетата.
:40:35
Ти как разбра, че тя "ТЯ"?
:40:38
Просто го знам.
:40:39
Освен факта, че е красива,
умна и забавна как го разбра?
:40:44
По начина по който се усмихва.
:40:46
Заради усмивката й.
:40:48
Защото, когато си затворя очите всичко,
което виждам е усмивката й...
:40:52
и как крещи и крещи и крещи...
:40:55
и крещи и крещи.
:40:57
- Нали я обичаше.
- Теб какво ти пука?
:40:59
- Просто се опитвам да си изясня някои неща.
- Да, обичам я!