:50:00
не мислех, че от мен ще излезе добър баща.
:50:04
Може би защото моите родители...
:50:10
ме разочароваха.
:50:18
Не исках и някой друг да се разочарова...
:50:24
от баща си.
:50:27
Едва ли.
:50:33
Вероятно...
:51:11
Време е да тръгваме.
:51:12
Не съм свършил.
:51:15
Ноа каза да ти нарисувам една.
:51:26
Понякога почти можеш да разделиш живота ни.
:51:29
От едната страна е щастлива жена,
:51:31
прекарваща времето със съпругът си,
:51:33
яздейки коне, чувстващата се уютно,
комфортно и защитена.
:51:39
Лицето и е така гордо,
:51:44
и един ден нещо просто се случва,
:51:46
и животът и се преобръща,
:51:48
озовава се в психиатрична клиника,
:51:53
сама...
:51:55
Какво и се е случило?
:51:57
Все още не знам.
:51:59
Но мисля, че е свързано с конете.