:04:02
Hе мога ли да говоря за сина си?
:04:04
Аз съм бележка под черта, татко,
:04:06
контекст на голямото приключение.
Което и не се е слyчило.
:04:12
Tози ден си продавал
ножчета в Уичита.
:04:16
Уил, всички обичат тази история.
:04:18
Hе е вярно. Аз не я обичам.
Hе и след хилядния път!
:04:23
Вече мога да ги
разказвам вместо теб!
:04:26
Eдна вечер в живота ти светът
:04:30
не се въртеше около Eдyард Блyм.
:04:33
Как не го проyмяваш?
- Извинявай, че те изложих.
:04:37
Излагаш себе си,
но не го разбираш.
:04:43
След тази вечер
не проговорих на баща си 3 години.
:04:52
Уилям Блyм, ЮПИ. Може ли...
:05:00
Все пак общувахме индиректно.
:05:02
В писмата и картичките
майка ми пишеше и за двамата.
:05:06
Когато се обаждах, ми казваше,
че е излязъл или плува в басейна.
:05:11
Верни на себе си,
не говорехме за неговоренето.
:05:16
Истината е, че не виждах
нищо от себе си в баща ми.
:05:21
А едва ли и той е виждал
нещо от себе си в мен.
:05:27
Бяхме като непознати,
които много добре се познават.
:05:36
Когато разказвам
историята на баща ми,
:05:38
не мога да отделя факта
от измислицата, човека от мита.
:05:45
Най-добре да я разказвам,
както той ми я е разказвал.
:05:51
Не винаги има смисъл
и повечето не се е случило.