:02:00
- Да, по-добър съм.
- Добре.
:02:02
Добре.
:02:03
Така ще свършваме
по-едно и също време.
:02:05
- Добре, щом казваш.
- Да.
:02:07
Да продължаваме.
:02:10
"Н"...
:02:13
"У"...
:02:15
Не.
:02:16
Това трябва да е така.
:02:18
- Това е "Л". Окей?
- Окей.
:02:19
Тази е лесна... "А".
:02:23
Видя ли?
:02:25
Знаеш ли,
Нула не е истинското ми име.
:02:29
Не е ли?
:02:31
Но и Пендански те нарича Нула.
:02:33
Името ми е Хектор.
Хектор Зерони.
:02:35
Хектор Зерони.
:02:37
Приятно ми е да се запознаем, Хектор.
:02:39
На мен също.
:02:41
26 букви.
:02:42
Така, можем да учим четири дни,
по пет букви и шест на петия ден.
:02:46
Добре смяташ.
:02:47
Не съм глупав.
Зная, че всички ме мислят за такъв.
:02:50
Просто не обичам да отговарям на
тъпи въпроси.
:02:53
Ей, Пещерняк, няма ли да ти се
напукат петите, имаш си роб, а?
:02:59
Как е, тъпако?
:03:02
Хайде, Сепия.
:03:04
Както и да е.
:03:09
"M"...
:03:13
"А"...
:03:16
"M", "А".
:03:23
Не сме били винаги бездомни.
:03:26
Помня, че живеехме
на най-различни места.
:03:31
И изведнъж...
не живеехме никъде.
:03:39
Трябва да е било доста трудно.
:03:40
Да.
:03:41
Майка ми имаше проблеми,
:03:44
но се опитваше с всички сили
да живеем по-добър живот.
:03:47
Да.
:03:48
Тя винаги казваше,
"Обичам ви повече от живота си".
:03:52
Тя не можеше да ме взима
навсякъде където ходеше.
:03:55
Обикновено я чаках
на верандата или площадката.