:05:12
Нино и аз бяхме неразделни.
:05:16
Обичах училището. Всеки ден
ходех с нетърпение, докато:
:05:21
Хуманитарна Гимназия
"Св. Пайъс 10-ти"
:05:24
1500 ученика,
99.9% италианци...
:05:27
... само чакащи да си
го изкарат на някого.
:05:30
И когато аз отидох там,
проблемите им се решиха.
:05:37
Можех да понеса унижението
да бъда жив графит...
:05:41
... но когато Нино започна
да се срамува от мен...
:05:53
Говорехме си само в събота.
През уикендите беше като едно време.
:05:57
В последствие, Нино спря
да идва дори и в събота.
:06:01
Мисля, че се носеха слухове,
че се мъкнехме заедно.
:06:07
Точно тогава леля ми Йоланда
ми стана най-добър приятел.
:06:18
Беше необикновена, леля ми.
:06:20
Искаше да стане
актриса, кино звезда.
:06:24
Но фамилията
имаше други планове за нея:
:06:29
И малко след като
я омъжиха...
:06:35
Не плачи, сине мой.
Йоланда е в Рая сега.
:06:40
След смъртта й, това което
ми носеше радост беше телевизията.
:06:45
Записвах любимите си шоа,
гледах ги...
:06:47
... и записвах всяка
дума от сценария.
:06:52
За известно време забравях,
че не бях нищо друго освен едно лайно.
:06:57
За разлика от мен,
сестра ми беше доста известна в училище.