:14:02
Разведен си, а?
- Личи ли?
:14:07
Да, имаш вида на човек,
който е на никъде.
:14:11
Защо жена ти те напусна?
- Коя, първата или втората?
:14:18
Преди няколко години ми
дадоха диагноза "рак на простатата".
:14:22
При все че лечението
бе успешно,
:14:25
аз се оттеглих
в хижата в гората,
:14:27
далече от очакванията
и превратностите на модерния живот.
:14:33
В годината след срещата ми
с Колмън -
:14:35
- времето, което мина
за написването на книгата,
:14:38
вечеряхме заедно по няколко
пъти седмично.
:14:41
Понякога играехме карти,
а понякога слушахме музиката,
:14:46
идваща от малката -станция
на Спрингфилд,
:14:49
която пускаше хитове
от 40-те и 50-те години.
:14:52
Именно през това време
Колмън ме върна към живота,
:14:57
както бе върнал
и колеж "Тинър".
:15:02
Какво става с книгата?
- Загива.
:15:05
В смисъл?
- Нищо не струва.
:15:10
Не можеш да направиш колеж,
без да натрошиш нечии рога,
:15:15
и аз не можах да напиша
книга на име "Призраци",
:15:20
която да не звучи като
дрънканици на лунатик.
:15:25
Така че... всичко това
е безполезно,
:15:30
освен ако не обичаш
да препрочиташ любовни писма.
:15:40
Кое е това момиче?
- Стина Полсън.
:15:45
Много е хубава.
Това ти ли си?
:15:48
Да, аз съм. Срещнах я,
когато учех висше.
:15:52
Беше 1948-ма и морската
пехота бе зад гърба ми.
:15:58
В онези дни живеех в едно
малко градче и ходех в библиотеката.