:13:00
Може би така трябва.
:13:08
Май трябва да си вървя.
Но нека те питам нещо?
:13:15
Защо се криеш вдън горите?
:13:19
Да се крия ли?
- Да, нали това правиш?
:13:29
Как се нарича този момент
в гръцките трагедии,
:13:33
когато героят научава,
че всичко научено е погрешно?
:13:37
Казва се "парапатио"
или "парапатея" - твой избор.
:13:40
Това съм аз.
:13:46
Случайно да играеш "Война"?
:13:52
Така започна приятелството ми
с Колмън Силк
:13:56
и така излязох от усамотението
в хижата край езерото.
:14:02
Разведен си, а?
- Личи ли?
:14:07
Да, имаш вида на човек,
който е на никъде.
:14:11
Защо жена ти те напусна?
- Коя, първата или втората?
:14:18
Преди няколко години ми
дадоха диагноза "рак на простатата".
:14:22
При все че лечението
бе успешно,
:14:25
аз се оттеглих
в хижата в гората,
:14:27
далече от очакванията
и превратностите на модерния живот.
:14:33
В годината след срещата ми
с Колмън -
:14:35
- времето, което мина
за написването на книгата,
:14:38
вечеряхме заедно по няколко
пъти седмично.
:14:41
Понякога играехме карти,
а понякога слушахме музиката,
:14:46
идваща от малката -станция
на Спрингфилд,
:14:49
която пускаше хитове
от 40-те и 50-те години.
:14:52
Именно през това време
Колмън ме върна към живота,
:14:57
както бе върнал
и колеж "Тинър".