The Human Stain
Преглед.
за.
за.
следващата.

:38:05
Колмън... не знам
дали идеята е добра.

:38:10
Няма нищо,
ресторантът е чудесен.

:38:13
Имат специалитети от риба...
- Извинете, че закъснях.

:38:16
Нейтън, това е Фония. Това е
приятелят ми Нейтън Закерман.

:38:20
Нейтън е писател.
Почти спечели една награда.

:38:27
Така и не успях. Но научих
Колмън да играе на "Война".

:38:31
Пълен си с изненади!
:38:36
Добре ли си? Исках да те
запозная с моя приятел.

:38:42
Колмън много ми е говорил
за теб.

:38:44
А за теб не ми е казвал нищо.
Казал ти е, че чука чистачка?

:38:51
Защо ми причиняваш това?
- Кое?

:38:54
Защо постъпваш така -
знаеш за какво говоря!

:38:58
Искаш да си говориш с някого,
весели се - аз, обаче, изчезвам.

:39:07
Съжалявам за това, Нейтън.
- Колмън...

:39:09
Няма нищо.
:39:27
Наистина идваш от друг свят.
:39:31
Декан в колежа, преподавател
по класическа литература...

:39:34
И виж докъде изпадна!
:39:38
Какво му каза за мен?
- Нейтън ми е просто приятел.

:39:44
За своята малка курва
ли ме представи?

:39:48
Ти не можеш да чукаш жена,
която да не водиш в скъп ресторант.

:39:56
До сложим точка.
Казваме край и всичко спира тук.


Преглед.
следващата.