:38:05
Колмън... не знам
дали идеята е добра.
:38:10
Няма нищо,
ресторантът е чудесен.
:38:13
Имат специалитети от риба...
- Извинете, че закъснях.
:38:16
Нейтън, това е Фония. Това е
приятелят ми Нейтън Закерман.
:38:20
Нейтън е писател.
Почти спечели една награда.
:38:27
Така и не успях. Но научих
Колмън да играе на "Война".
:38:31
Пълен си с изненади!
:38:36
Добре ли си? Исках да те
запозная с моя приятел.
:38:42
Колмън много ми е говорил
за теб.
:38:44
А за теб не ми е казвал нищо.
Казал ти е, че чука чистачка?
:38:51
Защо ми причиняваш това?
- Кое?
:38:54
Защо постъпваш така -
знаеш за какво говоря!
:38:58
Искаш да си говориш с някого,
весели се - аз, обаче, изчезвам.
:39:07
Съжалявам за това, Нейтън.
- Колмън...
:39:09
Няма нищо.
:39:27
Наистина идваш от друг свят.
:39:31
Декан в колежа, преподавател
по класическа литература...
:39:34
И виж докъде изпадна!
:39:38
Какво му каза за мен?
- Нейтън ми е просто приятел.
:39:44
За своята малка курва
ли ме представи?
:39:48
Ти не можеш да чукаш жена,
която да не водиш в скъп ресторант.
:39:56
До сложим точка.
Казваме край и всичко спира тук.