:37:01
Не биваше да й се разминава
след децата. Тя...
:37:10
Наистина ли може да запаля?
- Да.
:37:15
Изчака ме да вляза
за рехабилитация,
:37:17
та да ми вземе децата -
това искаше.
:37:22
Използва всичко срещу мен,
за да ми вземе децата.
:37:27
Нямаше право да ми краде
децата.
:37:31
А сега ще ми чука
един дърт евреин...
:37:38
Трябваше да я убия
още тогава.
:37:41
Приятно.
:37:43
Простете,
но пушенето тук е забранено.
:37:46
Съжалявам.
- Благодаря.
:37:50
Съжалявам за цигарата.
- Нищо.
:37:52
Вече навсякъде ги забраняват.
:37:55
Нали нямаш нищо против?
- Да.
:38:05
Колмън... не знам
дали идеята е добра.
:38:10
Няма нищо,
ресторантът е чудесен.
:38:13
Имат специалитети от риба...
- Извинете, че закъснях.
:38:16
Нейтън, това е Фония. Това е
приятелят ми Нейтън Закерман.
:38:20
Нейтън е писател.
Почти спечели една награда.
:38:27
Така и не успях. Но научих
Колмън да играе на "Война".
:38:31
Пълен си с изненади!
:38:36
Добре ли си? Исках да те
запозная с моя приятел.
:38:42
Колмън много ми е говорил
за теб.
:38:44
А за теб не ми е казвал нищо.
Казал ти е, че чука чистачка?
:38:51
Защо ми причиняваш това?
- Кое?
:38:54
Защо постъпваш така -
знаеш за какво говоря!
:38:58
Искаш да си говориш с някого,
весели се - аз, обаче, изчезвам.