1:16:00
...Както и тези народи! Според някои,
Александър започва да не вярва
1:16:05
на самия себе си...
1:16:08
Влезе в този град за да
превърнеш жителите му в свои роби.
1:16:11
Но ние ги освободихме! Персийците вече не са
роби! Да. освободих всички хора по света...
1:16:21
Това ще е по-славно дело дори и от това
на Ахил, на Херакъл...!
1:16:26
Това ще е равно с делото на Прометей...
1:16:29
...който винаги е бил приятел на хората.
1:16:32
Всички знаем участта на тези герои.
1:16:34
Всички много са страдали.
- Всички страдаме.
1:16:39
Баща ти, моят баща...
1:16:43
Те стигнаха до края на дните си
и накрая, това което имаше значение
1:16:47
бе какво са направили.
1:16:51
Преди време ми каза,
че страхът то смъртта обзема всеки човек.
1:16:56
Няма ли друга,
по-могъща сила?
1:16:59
Нима любовта не е по-силна от смъртта...
1:17:03
...Александър?
1:17:12
Понякога се питам...
... дали най-много...
1:17:16
...се боиш от майка си.
Разделят ви толкова много години и мили.
1:17:24
От какво всъщност се страхуваш?
1:17:28
Не знам!
1:17:32
Когато бях дете, майка ми ми каза,
да намеря слабостите на баща ми.
1:17:39
Какво съм аз, Хефестиян?
1:17:42
Слаб или божествен?
1:17:47
Скъпи мой Хефестиян,
в този свят вярвам само на теб.
1:17:52
Липсваш ми!
1:17:55
Имам нужда от теб.
1:17:58
Само теб обичам, Хефестиян.