:29:10
Как не можеш да схванеш, че
аз съм човекът на бъдещето ти?
:29:17
Недей да се обаждаш...
-Но... Сенди!?
:29:21
Кажи ми утре, за утре...
:29:25
Размисли за това днес и кажи...
-Сенди!?
:29:28
Какво?
:29:30
Аз играя ролята на Исус.
Това е моята песен.
:29:33
Знам, че е твоята песен,
но усетих нещо и продължих с това.
:29:36
Но ти го тълкуваш, като Юда.
-Юда, добре. Виж, ето какво ще правиме.
:29:40
Аз съм звездата на претставлението, нали?
:29:42
А ако усетя нещо
направи ми услуга и дай ми
:29:46
свобода да го направя.
Става ли, ОК?
:29:49
Ами, представлението добре ли напредва?
:29:52
-Мисля, че ще бъде забавно.
:29:53
Само дето се разправям с куп аматьори.
:29:56
Нали заради това театъра е оцелял?
:29:59
Както и да е, Рубен.
-Излизам на среща с Поли.
:30:02
-Така ли? Къде ще я водиш?
-Не знам, в някой ресторант
:30:05
в Ист Вилидж.
Имам адреса на телефонния секретар.
:30:09
Как така Поли избра ресторант?
:30:13
Нямах избор, обади ми се няколко
пъти да ми потвърди, да ми откаже
:30:17
и да потвърди повторно.
Защо? Какъв е проблема,
:30:20
като тя избира мястото?
:30:21
Ти нямаше ли някакъв синдром на баланса?
:30:24
Ако тя избере етнически ресторант
може да отскачаш в тоалетната
:30:27
на всеки 5 секунди.
:30:30
Господи, прав си.
:30:32
Благодаря.
:30:34
Съмнявам се, че далече
ще стигнеш с това,
:30:37
но изглежда, че ще бъде
по-лесно отколкото мислех.
:30:39
Има нещо, което искам да знам.
-Не съм девица, Сенди.
:30:42
Не технички, но времената се
измениха откакто си самец.
:30:45
А сега чуй, когато се
договарям да излеза с
:30:49
девойка за първи път, искам малко
да я наляскам.
-Какво?
:30:54
Нищо насилствено, само малко да
седне на коляното ми и да и кажа:
:30:58
„Ей, аз съм татко ти. Аз съм татко ти.“