:30:02
-Така ли? Къде ще я водиш?
-Не знам, в някой ресторант
:30:05
в Ист Вилидж.
Имам адреса на телефонния секретар.
:30:09
Как така Поли избра ресторант?
:30:13
Нямах избор, обади ми се няколко
пъти да ми потвърди, да ми откаже
:30:17
и да потвърди повторно.
Защо? Какъв е проблема,
:30:20
като тя избира мястото?
:30:21
Ти нямаше ли някакъв синдром на баланса?
:30:24
Ако тя избере етнически ресторант
може да отскачаш в тоалетната
:30:27
на всеки 5 секунди.
:30:30
Господи, прав си.
:30:32
Благодаря.
:30:34
Съмнявам се, че далече
ще стигнеш с това,
:30:37
но изглежда, че ще бъде
по-лесно отколкото мислех.
:30:39
Има нещо, което искам да знам.
-Не съм девица, Сенди.
:30:42
Не технички, но времената се
измениха откакто си самец.
:30:45
А сега чуй, когато се
договарям да излеза с
:30:49
девойка за първи път, искам малко
да я наляскам.
-Какво?
:30:54
Нищо насилствено, само малко да
седне на коляното ми и да и кажа:
:30:58
„Ей, аз съм татко ти. Аз съм татко ти.“
:31:02
Чуй ме.
:31:04
Какво правиш?
-Вадя сосът.
:31:06
Това е най-хубавото. Остави го.
:31:08
Не бъди срамежлив.
Само и кажи това.
:31:11
Няма да я пляскам.
-Ще те върне в детството. Вярвай ми.
:31:18
Да ти кажа, наистина
съм възбуден от това.
:31:20
Усещам, че може да бъде един от онези...
:31:23
исключителни моменти в моят живот.
:31:25
Знаеш ли?
-Да, мисля, че от това
всъщност нищо няма да стане,
:31:28
но гласувам за тебе, Руб.
:31:31
Това наистина ми звучи етнически.
-Мястото не звучи етнически.
:31:37
Как се казва?
-Ал Хафез!
:31:43
Значи, кога си живяла в Мароко?
-В късните 90!
:31:47
Живях на няколко различни
места в течение на няколко години.
:31:50
Да? Къде?
-Боже, къде...
:31:52
Да видим, Остин... Истанбул, Шри Ланка,
:31:55
Портланд, Коста Рика, Бъфало
и още на няколоко места.
:31:59
Да не си от умиротворителните сили?
-Не, искам да се местя много.